Това не променя факта, че повечето наранявания са леки навяхвания или по-сериозни изкълчвания, така че разликите, които ги разделят, заслужават по-внимателно разглеждане. Въпреки че двете лесно могат да бъдат объркани едно с друго, те са напълно различни заболявания. Те са свързани единствено с един от симптомите - болка с различна интензивност.
Каква е разликата между изкълчване и навяхване на крака?
Навяхването на крака е по-малко сериозно нараняване от изкълчването. Това е така, защото се отнася до увреждане на структурата на самата става, а не на околните тъкани [1]. Има и леко подуване или посиняване. Навявхването може да доведе до разкъсване на ставната капсула и скъсване на връзките, но това не е задължително. Също така не винаги се налага консултация с лекар. Посещението при специалист се определя от тежестта на симптомите.
Изкълчването е увреждане, включващо преместване на компоненти на ставата и нейните кости извън правилната им област, което веднага се свързва със засилена болка и съпътстващи допълнителни симптоми [1]. При изкълчване, както и при навяхване, има увреждане на връзките и разкъсване на ставната капсула, но симптомите на разкъсване са много по-забележими [1]. На мястото на изкълчването се появява хематом, а отокът затруднява движението. Болките определено са по-интензивни. Изкълчването изисква консултация с лекар, тъй като може да е опасно за здравето на пациента.
Как се диагностицира изкълчване или навяхване?
Изкълчването и навяхването трябва да се разграничават, така че ако има голяма болезненост и липса на подвижност, диагностиката е препоръчителна. Специалистът със сигурност ще назначи рентгенова снимка, за да разкрие мястото на нараняването. Ако рентгеновата снимка не е достатъчна за оценка на увреждането, ще трябва да се разшири обхватът на изследването, като се включат по-подробни образни изследвания, например магнитен резонанс (МР) или компютърна томография (КТ).
Как изглежда лечението на изкълчването в сравнение с навяхването?
Лечението на механичните наранявания на краката зависи от тежестта на нараняването. Обикновено се прилага обездвижване на крайника с помощта на турникет. Той помага за стабилизиране на увредената става и улеснява движението. В такива случаи са подходящи и превръзките, за да се минимизира подуването. Основни са и болкоуспокояващите, които спират възпалението. В лечението е добре да се включат мехлеми и гелове за локално приложение. Съдържащите се в тях активни вещества обикновено се включват в групата на нестероидните противовъзпалителни средства. Нанасянето върху засегнатата област ще доведе до незабавно облекчаване на болката. Тези методи са подходящи и при навяхване.
Лечението на изкълчването е малко по-сложно. Промяната на позицията на ставата и нейните компоненти може да доведе до операция. Тя е свързана с риск и временно обездвижване на пациента. Понякога обаче е необходимо, ако при пациента се получи значително разместване и разкъсване на връзките. Както и при навяхване, болкоуспокояващите и противовъзпалителните лекарства също се включват, особено след операция. Крайникът се нуждае от облекчаване на натиска, последвано от рехабилитация, съчетана с физиотерапия.